Тибет - срещата на вековете

Покривът на света Тибет винаги е бил магнит за пътешественици, географи и изследователи. Далечен, мистичен, недостъпен... Географското понятие се отнася за обширен район в Централна Азия, с площ от приблизително 3 млн. кв. км. Политическото понятие обаче покрива доста по-малка територия, възлизаща на около 1 млн. кв. км. и съставляваща Тибетския автономен район в границите на днешен Китай. Именно за тази земя става въпрос в настоящото пътуване. Невероятната страна, наричана с пълно основание Покривът на света, е разположена върху най-високото плато на Земята, Тибетското. Средната є надморска височина надхвърля 4000 метра. На юг и запад е оградена от приоблачните вериги на трите най-високи и величествени планини на нашата планета ­ Хималаите, Каракорум и Памир. Тибетското плато наподобява застинал кеан от ръждиво-кафяви хълмове и заравнености, чиито върхове надвишават 6000 метра и са увенчани с бели шапки. Само в речните долини може да се види оскъдна зеленина, даваща шанс на живота. Добре че езера в Тибет дал Господ. Малки, средни, големи, огромни ­ те са радост за очите сред този извънземен пейзаж. Оттук водят началото си едни от най-големите реки на Азия и света. Достатъчно е да се споменат само трите свещени - Инд, Ганг и Брамапутра, извиращи от и около свещеното езеро Манасарова, край свещения връх Кайлаш. Тибет се издига като непристъпна крепост в центъра на огромния азиатски материк. Ограден с венец от грандиозни планини и мъртви пустини, той винаги е бил труднодостъпна, затворена област ­ закрит свят, в който рядко е прониквал чужденец. Не само природата е възпрепятствала за това. Открай време местното население, а и управляващите са се противопоставяли на всякакъв вид чуждо влияние, включително посещения на чужденци и най-вече на европейци. Изключително строго е била пазена столицата Ласа, наричана и от тибетците Забраненият град. Разбира се, колкото един плод е по-забранен, толкова и стремежът да бъде откъснат е по-силен. Първият европеец, стъпил в Тибет през далечната 1330 г., е ве ликият венецианец Марко Поло като пратеник на Кубилай хан. Оттогава до 1904 г., когато англичаните нахлуват с оръжие и достигат Ласа, стотици мисионери, изследователи, пътешественици правят опити за проникване, някои от които успешни. В този период се провеждат и 26 експедиции, 14 от които, въпреки неимоверните трудности и опасности, стигат до столицата Ласа. Безспорно с най-големи заслуги за изследването на Тибет са знаменитите пътешественици и автори на редица географски открития руснакът Николай Пржевалски и шведът Свен Хедин. На границата между XIX и XX век Пржевалски и Хедин чрез многобройни големи експедиции, предоставят на света безценна информация за природата, бита, държавността и културата на Тибет. По ирония на съдбата и двамата не успяват да влязат в свещената и забранена Ласа. Първата тибетска държава е възникнала през 127 г пр. н. е., когато Ня Три Ценпо обединил разпокъсаните племена върху огромна територия и се провъзгласил за крал. Последвали четиридесет поколения крале. През управлението на първите двадест и седем в страната процъфтявала древната религия Бон. В ръцете на двадесет и осмия крал попада свитък с учението на Буда и от този момент започва преориентацията на страната към будизма. Истински тази религия обхваща Тибет през VII век, когато на власт идва тридесет и третият крал. Той изпраща свой министър да учи в Индия. Завръщайки се Гуру Римпоче донася цялостното учение за будизма, което заедно с краля превръщат в официална религия. Той съставя и тибетската азбука. През този период започва строителството на манастира Джоканг и двореца Потала. Четиридесет и първият крал най-неочаквано прави опит да заличи будизма от лицето на Тибет. След шест години е убит. Следват три века и половина безвластие. От 1253 до 1435 г. страната се управлява от крале свещеници (лами). До 1641 г. отново се изреждат четирима светски крале. От 1642 г. за първи път будисткият духовен водач на Тибет ­ Далай Лама (в случая петият по ред) поема и светската власт. Това положение е в сила и сега, въпреки че четиринадесетият Далай Лама е имигрант в Индия от близо 40 години. През 1950 г. комунистически Китай окупира независим Тибет и въпреки протестите на световната общественост го превръща в Тибетски автономен район... Избити са около 1 млн. тибетци, стотици хиляди емигрират, близо 6000 храма са унищожени или разграбени. През 1959 г., при поредното безуспешно въстание, четиринадесетият Далай Лама заедно с хиляди свои сънародници е принуден да потърси спасение през високите хималайски проходи в съседна Индия. Неуморим борец за свободата на родината си, противник на насилието в отношенията между хората и политическите субекти, той е удостоен с Нобеловата награда за мир. Вместо да се отвори към света след края на Втората световна война, Тибет се превърна в още по-изолирана и откъсната територия. Културната революция в Китай през 60-те години нанесе нови непоправими рани на тибетския народ и неговата култура. Чак през последните няколко години, заедно с бавния и мъчителен процес на демократизация в метрополията се чувства промяна и в Тибет. Достъпът на чужденци е разрешен и въпреки високите цени за пребиваване, все повече граждани на света имат възможност да се запознаят с уникалната природа, бит и култура на тази древна страна. Независимо от превратностите на историята си Тибет е съхранил своята културна идентичност и предлага на посетилите го една от най-интересните страници на световната духовна съкровищница. Грандиозният дворец Потала ­ символът на свободния тибетски дух и тибетската държавност се издига на хълм сред самата столица Ласа и внушава респект с размерите, архитектурата и величествеността си. Започнат е през VII век и е завършен в настоящия си вид през XVII, откогато е и седалище на духовния и светски водач на страната ­ Далай Лама. Интериорът нa 1000-та стаи и зали предизвиква възхищение у посетителите. Тибетците, идващи специално от всички краища на необятната страна, включително и пеша, благоговеят пред него. Потала все още поддържа у тях чувството за национална принадлежност и гордост. В Ласа се намират и други известни светини на будистки Тибет. Най-старият манастир в страната ­ Джоканг, съграден през VII век. Манастирът Сера, лятната резиденция на Далай Лама ­ Норбуленка и особено най-големият манастирски комплекс ­ Дрепунг, пръснат амфитеатрално по склоновете на близката планина. Разпрострял се е на 250 дка, а монасите (ламите) наброяват няколко хиляди... В противовес на бедния, примитивен бит на огромната част от коренното население, в манастирите на Тибет е съсредоточена богатата духовна култура на тази древна земя. В тибетския будизъм съжителстват мирно и безпроблемно пет секти и всяка от тях притежава собствени манастири. Разликите между тях не са съществени и външен човек трудно се ориентира в лабиринта от подробности. Всеки по-голям манастир притежава завидна библиотека, обучава бъдещи лами, по време на фестивали и празници изнася поредица от представления в традиционните тибетски жанрове, пише книги, главно с теологическо съдържание, дарява вяра, упование и духовна подкрепа на обикновения тибетец. За да се достигне манастира Сяме, трябва да се пресече разлятата на 1,5 км Брамапутра с допотопно подобие на ферибот и после с товарен камион още 30 мин. сред истинска пустиня. Заслужава си усилията. Създаден в началото на VIII век от Гуру Римпоче, той е жива история на тибетския будизъм. Изключително внимание заслужават комплексите Палко (в Гянгце) с оригиналната си Кумбум пагода, Таше Лумпо, седалище на Панчен лама (вторият в йерархията след Далай Лама) в следващия по големина и значение след Ласа, град Шигадзе, Сяке ­ център на сектата Сякяпа, в близост до градчето Лазе, и много други... Празникът в манастира Цурпо, високо в планината, е в разгара си. Ламите редуват официални церемонии и ритуали с танците “Чам”. Шарени маски придават мистичност, а дългите триметрови рогове възвестяват началото на всяко представление. В кратките промеждутъци маскирани клоуни забавляват многобройната, преливаща отвсякъде, публика. За XX век напомнят само малцината европейци с лъскавите си камери и гладички личица... Ако се случи да ви се изплезят насреща, не се втрещявайте ­ това е древният поздрав на тибетците, още използван от някои... Не се и съмнявам, драги читатели на “Хората XXL” ­ вие вече мечтаете за далечната и невероятна земя, наречена Тибет. Желая ви успех през следващия век да се насладите на люлката на света, в подобаващо XXLприключение.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт

Списание Хората XXL
Всички права запазени © 2000